Верховный административный суд вынес постановление о незаконности годовых такс за обучение детей инсостранцев из третьих стран, собираемых но приказу министра образования директорами средних школ.
Каждый родитель столкнулся с несправедливостью, когда ребенок иностранца — члена Европейского союза, обучается бесплатно, а с наших дерут три шкуры. Особенно трудно тем, у кого несколько детей. Теперь за наших детей не вправе требовать таксу за обучение и они будут учиться на общих основаниях. К этой прекрасной новости прилагается и одно маленькое, но существенное уточнение. Конец привилегиям, которыми мы пользовались при выборе школы — обучение на общих основаниях означает прием по месту жительства. Какая ближайшая школа есть, там и будет учиться ребенок. В гимназии тоже будут поступать на общих основаниях — сколько баллов заработают, туда и пойдут. Так что пожелаем нашим детям хорошо учиться!
Ссылка:
http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/7b9d378b57e34c0dc2257cfe006a307b?OpenDocument
и текст:
РЕШЕНИЕ
№ 8703
София, 24.06.2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България — Петчленен състав — II колегия, в съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
РУМЯНА ПАПАЗОВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
при секретар Милка Ангелова
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА
по адм. дело № 4144/2014. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Подадена е касационна жалба от министъра на образованието и науката, чрез пълномощника юрисконсулт Росица Варадинова, против решение № 627/17.01.2014г., постановено по адм. дело № 1158/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменена заповед № РД-09-698/07.05.2009г. на министъра на образованието и науката. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилния извода за противоречие на заповедта с чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека и основен това не е обосновал значението за делото на решението от 21.06.2011г. на Европейския съд по правата на човека по жалбата на Анатолий Пономарьов. Поддържа се също, че заповедта е издадена на основание пар. 4, ал. 3 ДР на Закона за народната просвета /ЗНП/, който регламентира, че в страната могат да се обучават и чужди граждани, но срещу заплащане, като в заповедта са определени само размерите на таксите. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта.
Ответниците по касационната жалба – Дмитрий Сергеевич Снисаренко, Виталий Евгениевич Пахомов, Ирина Павловна Дубровина, Олга Владимировна Шатрова и Виктор Генадиевич Зуев, всички представлявани от адв. Максим Авджийски, оспорват жалбата.
Ответниците по касационната жалба — Сергей Федорович Ушаков, Олеся Александровна Синьова и Екатерина Евгениева Морозова, всички представлявани от адв. Веселина Балбазанова, оспорват жалбата по съображения изложени в писмени бележки. Тримата ответници претендират поотделно присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, предвид това, че съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК да съдейства на страните за отстраняване на непълноти и да им укаже, че за определени обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Поради това, изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила е направен без да са събрани необходимите доказателства и без предварителна преценка на характера и вида на акта, предмет на оспорването. Счита, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане при спазване на съдопроизводствените правила.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, по жалби на Дмитрий Сергеевич Снисаренко, Сергей Федорович Ушаков, Олеся Александровна Синьова и Екатерина Евгениева Морозова, както и при участието на присъединилите се към оспорването Виталий Евгениевич Пахомов, Ирина Павловна Дубровина, Олга Владимировна Шатрова и Виктор Генадиевич Зуев, е отменена заповед № РД-09-698/07.05.2009г. на министъра на образованието и науката, с която на основание пар. 4, ал. 3 ДР ЗНП, вр. чл. 18 от Договора за Европейския съюз са определени размери на средства /такси/ за различни форми на обучение, които заплащат лицата, които не са български граждани или не са граждани на друга държава членка на Европейския съюз /ЕС/ и др. в българските училища.
За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт представлява общ административен акт и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. чл. 66, 69, 71 и 72 АПК, което обуславя неговата незаконосъобразност и представлява основание за отмяната му. Наред с това съдът е направил извода, че заповедта противоречи на материалния закон. Приел е за установено от доказателствата по делото, че приемът в български училища на чужди граждани, които не попадат в хипотезите на пар. 4, ал. 2, т. 1-4 ДР ЗНП не е безплатен; условие за тази категория ученици да получат образование в държавно или общинско училище е заплащането на съответна такса, дължима на основание тяхното гражданство и притежаването на определен статут на пребиваване в страната. С издаването на процесната заповед е отречено на определен кръг чужденци правото на безплатно образование в български училища. С това актът нарушава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, като допуска дискриминация на чужди граждани пред български такива, респективно – пред други чужди граждани, но с различен статут на пребиваване, в областта на безплатното образование. Съдът е приел, че единственото основание за различното третиране е чуждото гражданство на лицата, с което е нарушен чл. 14 КЗПЧОС, вр. чл. 2 от Протокол № 1 към същата Конвенция. Посочил е, че в същия смисъл е постановено решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ от 21.06.2011г. по делото „Пономарьови срещу България” по жалба № 5335/2005г.
Настоящият касационен състав на съда, намира че обжалваното решение е правилно.
Предмет на оспорването пред първата инстанция е заповед № РД-09-698/07.05.2009г., издадена от министъра на образованието и науката на основание пар. 4, ал. 3 ДР ЗНП, вр. чл. 18 от Договора за Европейския съюз /предишен чл. 12 от Договора за създаване на Европейската общност/. В т. І от заповедта е определен размера на средствата /в евро/ за дневна форма на обучение, които заплащат лицата, които не са български граждани или не са граждани на друга държава членка на Европейския съюз, на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, в българските държавни и общински училища за една учебна година /размерът на сумите е диференциран по видове училища — подготвителни класове, начални, прогимназиални, основни и средни общообразователни училища, спортни училища, профилирани гимназии и паралелки, училища по изкуствата и по културата, професионални гимназии; специални училища/; в т. ІІ е определен размера на средствата за задочна, индивидуална, самостоятелна и вечерна форма на обучение, които заплащат същите категории лица; по т. ІІІ е регламентиран начина на плащане на средствата; посочено е, че набраните средства се използват за нуждите на учебния процес в съответното училище. Отменена е заповед № РД-09-968/20.07.2004г. на министъра на образованието и науката.
Във връзка с доводите, изложени от представителя на Върховната административна прокуратура относно вида на оспорения акт, настоящият състав приема, че предвид характера на съдържащото се в заповедта властническо разпореждане, кръга на неговите адресати и действието му, правилна е преценката на тричленния състав, че оспорената заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Със заповедта се създават конкретни задължения за неопределен, но определяем кръг правни субекти, които са индивидуализирани по общи признаци /описани в съответните точки и подточки от заповедта/, заповедта има еднократно действие по отношение на съответното лице, изразяващо се в еднократно заплащане на определената такса за съответния вид училище, респективно форма на обучение. Изводът за еднократност на действието на акта не се променя от факта, че таксата се заплаща за всяка година от обучението, тъй като следващото заплащане на таксата е на отделно основание. Наред с това заповедта не създава правила за поведение, каквито следва да съдържат подзаконовите нормативни актове, а създава задължение за определен кръг правни субекти за плащане на такса за обучение в държавните или общински училища.
Поради това, че оспорената заповед по своята същност представлява общ административен акт, за преценката относно законосъобразността й са приложими разпоредбите на раздел ІІ от дял втори на АПК, озаглавен „Общи административни актове”. При тази преценка първоинстанционният състав на ВАС правилно е приел, че са допуснати множество съществени нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила: по чл. 66 АПК – относно уведомяване за предстоящото издаване на акта, което включва публично оповестяване, включително на основните съображения за издаването на акта чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересовани лица или по друг подходящ начин, както и уведомяване относно формите на участие на заинтересованите лица в производството; по чл. 69 АПК — относно публично оповестяване на формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, както и определянето на разумен срок за това участие, който не може да бъде по-кратък от един месец; по чл. 71 АПК — за издаване на акта след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Тези процесуални правила са регламентирани предвид спецификата на общия административен акт, който има неограничен кръг адресати и за да бъдат гарантирани техните права и интереси в административното производство. Несъмнено е, че предвидените процесуални правила в своята съвкупност имат за цел да създадат условия за приемането на законосъобразен административен акт. Затова нарушаването на посочените процесуални правила в случая правилно е преценено от първоинстанционния състав на съда като обуславящо незаконосъобразност на акта, съгласно чл. 146, т. 3 АПК, приложим в производството по оспорване на общи административни актове съгласно препращащата норма на чл. 184 АПК.
Нарушението на посочените процесуални правила е достатъчно основание за отмяна на акта и затова първоинстанционният съд не е бил длъжен да изследва съответствието на заповедта с материалния закон.
Във връзка с довода, изложен от процесуалния представител на Върховната административна прокуратура за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 4 АПК, настоящият състав съобрази следното: съгласно чл. 218, ал. 1 АПК в касационното производство, каквото е настоящото съдебно производство, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а съгласно ал. 2 на същия член, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Следователно, за спазването на съдопроизводствените правила касационният съд не следи служебно, а само когато нарушение на тези правила е посочено като основание в подадената жалба или протест. Посочването на пороците на решението в жалбата или протеста може да стане както чрез изрично позоваване на конкретно касационно основание за отмяна от регламентираните в чл. 209 АПК, така и чрез извеждане на такова основание от изложените в жалбата или протеста твърдения, доводи и съображения. В конкретния случай обаче в касационната жалба на министъра на образованието и науката не е направено нито изрично оплакване за наличие на касационно основание за отмяна, изразяващо се в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито извод за такова нарушение може да бъде изведен по тълкувателен път от изложените в касационната жалба твърдения, доводи или съображения. Въпреки изложените в първоинстанционното решение съображения и направените изводи от съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и тяхното конкретно посочване, от страна на административния орган не са направени никакви доводи или твърдения, че тези правила са били спазени, съответно — не са представени никакви доказателства, включително пред касационната инстанция за спазването на тези правила. Наред с това в първоинстанционното производство процесуалният представител на министъра на образованието и науката е заявил, че е представена цялата административна преписка.
Предвид изложеното, макар настоящият съдебен състав да споделя виждането на представителя на Върховната административна прокуратура за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК предвид липсата на указания относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, то това нарушение не би могло да бъде взето предвид при касационната проверка, тъй като липсва оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а за спазването им съдът не следи служебно, предвид регламентирания в чл. 218 АПК предмет на касационната проверка. Следва в тази връзка да се отбележи, че в случая не е подаден касационен протест от прокурора, поради което наведеният довод в заключението на представителя на Върховната административна прокуратура не може да послужи като основание за касационна проверка, простираща се и относно спазването на съдопроизводствените правила от съда.
Както вече се посочи, допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствени правила са достатъчно основание за отмяна на оспорения акт, поради което не е необходимо да се обсъжда спазването на материалния закон. Въпреки това следва да се отбележи, че настоящият състав споделя изводите на тричленния състав в тази връзка. Наред с изложеното в мотивите е необходимо да се има предвид, че според чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република на България, чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Според чл. 53, ал. 1 от Конституцията всеки има право на образование, според ал. 2 училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително, а според ал. 3, изр. първо основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При липсата на конституционна или изрична законова норма, която да обвързва правото на безплатно основно и средно образование в държавните и общинските училища с българско гражданство, то издадена заповед противоречи на посочените конституционни норми. Наред с това, следва да се отбележи, че позоваването на тричленния състав на съда на решението на ЕСПЧ от 22.06.2011г. по делото „Пономарьови срещу България” не е нито необосновано, нито неправилно, доколкото в това решение е обсъдена предходна заповед на министъра на образованието и науката, която е била издадена на основание пар. 4, ал. 3 ДР ЗНП и която установява аналогични задължения за такси за обучение за определени категории чужденци.
По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора исканията на ответниците Сергей Федорович Ушаков, Олеся Александровна Синьова и Екатерина Евгениева Морозова за присъждане на разноски са основателни. От представените по делото доказателства се установява, че всеки от посочените трима ответници е направил разноски в размер на 600 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие, сключени поотделно с адв. Веселина Балбазанова, всички от 07.03.2014г., приложени /в заверени за вярност копия/, съответно на л. 13 за Сергей Федорович Ушаков, на л. 18 – за Олеся Александровна Синьова и на л. 23 за Екатерина Евгениева Морозова. Плащането е удостоверено с попълването на съответната графа от договора за плащане в брой, поради което на всеки от тримата ответници следва да бъдат присъдени разноски по 600 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 627/17.01.2014г., постановено по адм. дело № 1158/2013г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на Сергей Федорович Ушаков, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. ”Тройката” № 4, ет. 2, офис 5, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на Олеся Александровна Синьова, със съдебен адрес гр. Бургас, пл.”Тройката” № 4, ет. 2, офис 5, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на Екатерина Евгениева Морозова, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. ”Тройката” № 4, ет. 2, офис 5, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Милка Панчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Александър Еленков
/п/ Румяна Папазова
/п/ Атанаска Дишева
/п/ Тодор Тодоров
А.Д.